Есенно ми е…

Нанизаните кръпки по асфалта
и от масло засъхнали петна.
Зашит е сякаш булеварда,
навлечен в дрипави листа.
Есенно ми е…

Дочувам ревове трамвайни
и писъци на искащи деца.
По тротоарите безкрайни
се скитат просещи лица.
Есенно ми е…

Бездомна лудост ме обхваща
и автобусно тъпча се с храна
дали с билет или правостояща,
това е трудно да реша.
Есенно ми е…

И няма пролетно да стане,
а зимата отново ще проспя.
За лятото надежди празни
не смятам вече да тая.