Дъх на синьозелено във въздуха и допир на коприна по кожата ми. Денят започва странно. Думата е небрежно. Чудя се дали е повече синьо или повече зелено. Това е единственото, което има значение. Или единственото, което няма. Чувствам, че имам да кажа нещо, а май нямам. Muse break или coffee break, това е въпросът. Тя ме гледаше все една съм и откраднала десерта. Това огледало е малко мръсно, някой да почисти. Ядосваш ме. Червен си. Жълтото ти отива повече. Химикалите могат да бъдат много досадни понякога. Приличаш ми на дъжд. Обливаш ме цялата. Ухаеш приятно. Понякога си студен. Понякога си топъл. Понякога си бурен, а понякога си тих. Днес май ще вали. Обичам, когато вали. Все едно небето плаче. Тъжните неща са ми любими. Падам си и по тъмен шоколад. Ще го изям, пък каквото ще да става. Броенето на калории води до пасивно-агресивно поведение. Просто исках да използвам тази дума. Харесва ми. Доста си пасивно-агресивен днес. Ще спра преди да ми омръзне. Логиката не ми е присъща. Май говорих за нещо конкретно. Не си спомням. Ще ти пиша утре.