Нека тази вечер да помълчим… Подай ми ръката си. Погледни в очите ми. Какво виждаш? Не, не ми казвай! Искам да го пречета в очите ти. Обичам тишината, тя казва най-много, когато думите не стигат. Сега въображението е най-важно. Чудя се за какво ли си мислиш? Лицето ти не издава емоция и не мога да разгадая какво става вътре в теб. Аз ще пробвам да не мисля за нищо, ще се отпусна и ще се насладя на момента, защото тишината е толкова красива, че завладява съзнанието ми и ме хипнотизира, а тъмнината придава на всичко това едно странно очарование. Радвам се,че си с мен в тази студена вечер, не обичам да стоя сама в тъмното. Трудно е да скрия емоциите си, прекалено съм чувствителна. Усмихвам се. Това е хубаво, защото наскоро изгубих усмивката си, а ето сега пак се появи! Забавно е колко много неща можеш да изпиташ за части от секундата. Кожата ми настръхна.. дали е от студа? Ще те оставя сам да отгатнеш…